22 януари 2016

Седемте чудеса на Пернишкия край



Природни феномени и културни паметници привличат туристи


В историята на човешката цивилизация има записани седем чудеса на античния свят, а към тях са добавени и още седем по-нови. Достойни за удивление чудеса е сътворила и майката Природа. Своите удивителни места, заслужаващи внимание и привличащи туристи има и пернишкия край. Спираща дъха гледка е Ждрелото на река Ерма, близо до Трън. Най-дългата в страната пещера „Духлата“ до село Боснек във Витоша освен природни красоти крие и много тайни, предизвиква фантазията за фантастични предания. Близо до нея е удивителният извор „Живата вода“ , какъвто има само още един в Европа, а на хълма Бърдото до град Брезник от земните недра блика „желязна вода“. Културните паметници са култови места и храмове, запазени до днес от най-дълбока древност, Средните векове, а някои възкръснали за нов живот. Списъкът е относителен, но покрай акцентите има и други човешки достояния – материални и нематериални, които си заслужават да бъдат видени от днешните поколения.

Трънското ждрело

на река Ерма е описано от Иречек, когато е минавал по тези места, а Щастливеца – Алеко Константинов при вида му възкликва с възхищение:"Какво, Швейцария ли?". Живописното природно чудо се намира на около 3 км от град Трън, в непосредствена близост до село Ломница и е най- атрактивната природна забележителност в тази част на страната, призната официално през 1961 г. Ждрелото е с дължина около 100 метра и ширина в най-тясната част около 5 метра. От двете страни на реката се издигат отвесни скали с височина около 150-200 м.
За любопитните туристи и природолюбителите е направена екопътека, която започва от южния край на каньона и в протежение на около 13 км и минава през дървени мостове над реката, продължава през тунел, прорязан в скалата, а зад него се спуска по 35-метров дървен мост, след който започва изкачване на западната скала на ждрелото и води до друго подобно ждрело на река Ябланишка. Гледката на внушителните скали, прорязвани от реката от хилядолетия, пенливите водопади и водни прагове спира дъха.

19 януари 2016

Котаракът в чизми и на трънски

„Мачък у чижме” е заглавието на приказката на Шарл Перо „Котаракът в чизми” на трънски. Тя е публикувана в третото преработено и допълнено издание на книгата „Трънските думи - речник на регионалния говор”.
Авторът Асен Младенов е инженер с дългогодишен стаж в пернишкия металургичен завод „Стомана”, но повече от 30 години е изучавал трънския говор и е събирал трънските думи, които е засукал с  майчиното мляко през 1944 г. в трънското село Къшле, което сега е с един жител, и то на книга.

В трето издание на речника на трънския говор има над 8 300 думи. Значително е разширен обемът на примерите за използването на думите в разговорната реч. Добавени са много пословици, поговорки, гатанки, благословии и клетви. На трънски са преведени приказки и два разказа на Елин Пелин - „Како се умник Гюра борил с мечкуту” и „Пръвиът снег”.

Ка нема работу, кучето и по ветърът лае, обичали да казват трънчани за безделниците, а гатанката за ръкавица е „голо у рунтаво улази.”

Трънският диалект в основата си е старобългарски, като се е запазил и обогатил през вековете и заема своето достойно място в многообразието на българските говори, казва авторът.

18 януари 2016

Св. Атанасий Велики


Стълб си бил на Православието, като си утвърдил Църквата на Божествените догмати, свещеноначалниче Атанасие,
защото, като си проповядвал проповядвайки Сина Единосъщен на Отца, си посрамил Ария.
Отче преподобни, Христа Бога моли да дарува нам велика милост.(Тропар)

Православия насадив учения, злославия терние изсекл еси,
умножив семя веры одождением Духа, преподобне,
темже тя поем, Афанасие.
Превод:
Насадил Православното учение, изсякъл си тръните на злославието
и си умножил семената на вярата с одъждяване от Духа, преподобни,
затова те и възпяваме, Атанасе.(Кондак)

16 януари 2016

Хиляди артисти на мегдана за Сурова

Хиляди артисти в невъобразими костюми пълнят селските мегдани в нощта на 13 срещу 14 януари в Пернишко. Това е народният празник Сурова, съхранен поне от две хилядолетия. По утвърдено клише се казва, че маскираните гонят злото, но всъщност техният парад е за утвърждаване на новото начало, за здраве и берекет. Обичаят отдавна е изгубил езическата си същност и никой от участниците в сурвакарските дружини не вярва, че е излязъл да гони злите сили, защото, както се оказва през последните 2 000 години никой не е успял да го направи. Маскираните мъже, жени и деца, както е през последните 20 и повече години, са част от неповторимия спектакъл, ярък и вълнуващ всяка година.


В центъра на Перник компания се товари на автомобил. Един от младежите се провиква: „Хайде, бе хора, закъсняваме. Не разбирате ли, че като дойде Сурова, цела седмица преди това сън ме не хваща.“ Така става ясно, че младежите са тръгнали към някое от всичките 53 селища в Пернишко, където в нощта срещу Васильовден по староми, ще играят сурвакарите.
Хилядолетната традиция Сурова вече е част от листата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
Перничанинът Андре Андреев, който има успешен бизнес в САЩ, е дошъл да аправи филм за народния празник.

Тази година перничанинът Андре Андреев от САЩ снима народния празник по селата из цяло