11 декември 2011

Празник на св. Спиридон и бусинската керамика - 2011



Народен празник на бусинската керамика организира фондация "Петър Гигов и бусинската керамика" в трънското село Бусинци. Повод зоа народното веселие всяка година по това време е денят на св. Спиридон. По презничния календар, следван от Българската православна църква той се чества на 12 декември.

10 декември 2011

Свети Спиридон и бусинската керамика




Свети Спиридон е тачен от народа като покровител на много занаятчии - кондурджии (обущари), абадджии (шивачи), бакърджии, дюлгери, защото според преданията, а и според неговите житиеписциq той ако и да е бил епископ в кипърския град Тримитунт, все пак е вършел и много обикновена работа като обикновените хора. Преди да стане епископ и даже още от дете бил пастир, затова свети Спиридон е особено тачен и от козарите.

Най-много сякаш са го почитали грънчарите и керемидарите, заради едно от многобройните му чудеса. В житието на св. Спиридон се разказва за неговото участие в І Вселенски събор, свикан в Никея през 325 г., за да бъде осъдена ереста на Арий. Арий успявал да надговори всички епископи, но не и светия Спиридон. Понеже Спиридон бил неук клириците се бояли да му дадат думата, за да не би Арий да го направи за смях. Св. Спиридон обаче го надвил с просто слово, но със силна вяра и със сила в словото.

Житиеписците му приписват следните думи: "Един е Бог, ­ сътворил небето и земята, създал от прах човека и устроил всичко останало, видимо и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние вярваме, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, пострадал и умрял заради нашето спасение, а после възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки род. Ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е равен на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези тайни с любопитен ум. И ти не се осмелявай да изследваш как е възможно това, защото то е непостижимо за ума ти и далеч надхвърля всяко човешко знание."

Според преданието, за да докаже равнодостойнството на Трите Лица на Света Троица, св. Спиридон взима в ръката си една керемида. Стиска я и от нея се появява огън, покапва вода, а в ръката му остава глина. Свети Спиридон обяснява, че както керемидата макар и една се състои от вода, глина и огън, така и Бог Отец, Син и Светият Дух са един Бог. С дози довод и с този пример Арий и привържениците му били убедени.

Заради силната си вяра, св. Спиридон бил надарен с изобилна Божия благодат и с нея той обилно напоявал словесното си стадо. Той бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. Сторил много добри дела за утвърждаването на християнската вяра и постоянно помагал на бедните, болните и попадналите в беда. Живеел обикновено, но смайващи чудеса го прославили още приживе.

Защо го тачат грънчарите се разказва още една история. Веднъж Спиридон се опитал да направи съд от глина. Било му за първи път и не сполучил. Мъчил се, мъчил се, но глината все се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите му облели парчето глина и то започнало да се вае. Оттогава до грънчарското колело на всеки майстор има паничка … със сълзите на св. Спиридон.

Тази история обечаше да разказва славият майстор грънчар от трънското село Бусинци Петър Гигов.

По повод празникът на св. Спиридон, който се чества на 12 декември, Фондация «Петър Гигов и Бусинска керамика» с председател Александър Кожухаров – потомък на именития бусински майстор, кани на празник в трънското село Бусинци в събота - 10 декември 2011г от 11 часа. Ще има демонстрации с грънчарско колело, народно веселие и базар на бусинска керамика.

Така освен св. Спиридон по подобаващ начин ще бъде отдадена заслужена почит на бусинския майстор Петър Гигов, обявен посмъртно за почетен гражданин на Трън през 2010г.

Самобитният грънчар Петър Гигов е прославил с майсторството си съвършенството на бусинската керамика по целия свят. Той е роден в грънчарска фамилия, предала му обичта към глината и грънчарството и е един от последните бусински грънчари. Казват, че като млад бил тих, мълчалив и все се ровел да търси стари грънчарски съдове.

Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки. В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски” в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен”. А за пръв път селото е споменато още през 1576г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).

Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Според стари документи, по време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела.

Майстор Петър Гигов прави всичко възможно да възобнови замиращата бусинска керамика и да привлече интереса на институциите към някогашния поминък на селото. Благодарение на тези усилия, които са му коствали много ходене по мъките и яростна борба с бюрократите чрез стотици изписани писма, днес в Бусинци има „Музейна сбирка на бусинската керамика", която е открита още през 1985г.За създаването й е имала заслуга и лично Людмила Живкова или поне така твърдят местните.

Сега в музея се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността. Тук се пази и над 100-годишна пещ, на която е работил добилият световна слава майстор Петър.

Според оставени от него писмени сведения сбирка с авторски изделия на майстор Петър Гигов трябва да има и в Регионалния исторически музей в Перник.

Приживе майсторът е удостоен със званието „Заслужил деятел на народното изкуство”.

За Бусинската керамика са характерни стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми.Казват че точната бройка на оригиналните модели е около 115. Само в музея могат да се видят т.нар. оканичета – ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика – болярския стакан създаден от бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира – уникална стомна с дупка по средата.

Образци на Бусинската керамика са притежание на най-авторитетните световни музеи и галерии като Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш мюзеум, националните музеи в Токио, Москва и Петербург, Сидни, Пекин, Делхи, дори и на Канарските острови.


Когато именитият бусински майстор-грънчар Петър Гигов бил в разцвета на творческите си сили, ежедневно посрещал гости от страната и чужбина в трънско Бусинци. Богат японски колекционер на керамични произведения му предложил фантастична сума във валута, за да откупи колекцията му и уникалната му къща, която отвън цялата е окичена с великолепни образци на бусинската керамика. Петър Гигов отбивал атаките на богаташа, но той не преставал да го притиска. Накрая майсторът отсякъл: "Бащин дом не се изнася, българска земя не се продава".

Мнозина мислеха майстора за чепат чешит, заради упорития му и непреклонен характер. Всъщност какъв прекрасен човек беше майсторът говорят багрите по неговите грънци, грейнали като слънца в жълто, червено и неповторимото зелено.

09 декември 2011

Силвестър Сталоун си избра зъболекар от Перник



Усмивката на Силвестър Сталоун вече има и пернишки блясък. Супер звездата си избра зъболекар от Перник. За да блести българска усмивка в Холивуд се погрижиха собствениците на клиниките ЕоДент д-р Венета Павлова и д-р Валентин Павлов.

Едно зъбче на Слай пострада още по време на предизборната кампания, когато д-р Павлов се бореше за доверието на перничани, за да изберат за кмет на Перник. Вместо това, не кой да е, а Силвестър Сталоун го избра за свой зъболекар - разбира се него и съпругата му д-р Павлова.

Малцина бяха посветени в старателно пазената тайна, че стоматолозите от Перник правят сияеща усмивката на Слай. Папараци обаче уловили звездата в разговор с д-р Павлов и сега това е известно.

Звездата е у нас от края на септември за снимките на супер продукцията "Непобедимите 2". Заради проблем с преден зъб на Слай, снимките са били изправени пред дилемата да спрат и екшънзвездата да замине за Америка при своя зъболекар или да се довери на българските стоматолози.

Така той попада в столичната клиника ЕоДент на сем. д-р Павлови.




Всичко тръгва от една известна дама,която се грижи за здравословното хранене на филмовите звезди гастролиращи у нас.

По време на снимките на сцена с бой става инцидент. Силвестър Сталоун се оказва със счупен зъб и паднала фасета на друг. Той се колебае дали да се прибира до САЩ и да се преустановят снимките на "Непобедимите 2" или да намери алтернативен варант в България.

Сталоун се доверил за усмивката си на екип от специалисти в софийската ЕО Дент клиника, но заради лекарската етика всичко това се пазеше в тайна. Сега д-р Павлова, докоснала се до филмовата звезда, споделя : "Срещата със Силвестър Сталоун за мен и целия ни екип ще остане като незабравмо преживяване . Когато ми се обадиха по телефона, в първия момент аз не можех да повярвам. Щастлива съм, че имах този невероятен шанс и възможност да лекувам Слай и се гордея, че в Холивуд ще грее българска усмивка.”

„Страхотно уважение, доверие и признателсност. Изключително благодарен пациент” сподели д-р Павлов.

В последния ден от предизборната кампания по време на кметските избори той закъсня за среща с избиратели в пернишко село. Пред съратниците си сподели, че имал много специален пациент, но така и не разказа подробности. Всъщност дни наред в клиниката се работи ударно, за да може Слай хем да снима, хем да си направи зъбите. Сега става ясно, че именитите му колеги Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Чък Норис и Джейсън Стейтън така и не разбрали къде се губи актьорът за по 2-3 часа, но някрая се възхитили от новата му усмивка.

„ Най-модерните технологии приложихме в лечението - материали от цирконий, чисто керамични фасети,без метални технологии позволяващи най-висок клас естетика,което дава възможност зъбите да изглеждат като естествени", обясни Бисер Димитров - зъботехникът „изваял” усмивката на звездата.

За много кратък срок специалистите успяват да преобразят усмивката на Сталоун, което на Запад в нито една клиника не се наемали да направят, за толкова малко време и то докато се снима филм, сподилил Силвестър.

Самият Слай си признал пред екипа от ЕО Дент, че съпругата му няма да го познае и много ще ревнува.Те обаче го успокоили, че и тя е добре дошла на зъболекар при тях.

Преживяването ми в България е уникално, но най-уникална е срещата ми с вас, споделя в импровизираното видео Слай. Той определи снимките у нас като успешни и сподели, че се очаква екшънът да донесе приходи от 500 милиона долара, като от предната продукция на "Непопедимите" приходът по света е 300 милиона долара.

Екипът на ЕО Дент, д-р Павлова, д-р Павлов, д-р Петров-анестезиолог, Бисер Димитров - зьботехник са се грижили за ВИП пациента Силвестър Сталоун. Истинско предизвикателство за бългрските светила е да сътворят новата усмивка на Слай, коментира сайтът ПРофайл.



Снимките са от личния архив на сем. Павлови. Това са наследницити им. Публикувам ги с тяхно съгласие.


Наскоро денталните клиники ЕО Дент бяха отличени със „Златен печат“ за европейски мениджмънт в здравеопазването. Отличието е двойно, защото собствениците на клиниките – стоматолозите сем. д-р Валентин и Венета Павлови получиха и почетна значка „Златна книга“ за завоюван висок престиж и принос към българското здравеопазване. Тя е направена от 24 каратово злато в българския монетен двор и има формата на отворена книга.

Церемонията по връчване на отличията беше на 30 ноември, в Института за балканистика при БАН в София.

Отличията „Златна книга“ и „Златен печат“ се дават от „Съвета на европейската научна и културна общност“ и „Съвета на европейската бизнес общност“ които са департаменти на неправителствената организация „Официално представителство на уникалните селища в Европа“. От 2007г. те осъществяват международна програма за по-динамично развитие на страната в сътрудничество с водещи личности на науката, културата и икономиката и авторитетни селища от Европа.