25 ноември 2017

Два сфинкса на страж до манастира Трескавец

Три пъти манастирската църква оцелявала в унищожителни пожари. Покръстителят на българите с в. цар Борис-Михаил се венчал в тази обител, днес на македонска земя











В средата на полето около
Прилеп, наричано Пелагония в скалите под известния в Македония Златовърх се намира манастирът „Успение на Пресвета Богородица“, известен като Трѐскавец. Местните казват, че ако решиш да се поклониш на тази светиня поне два пъти ще останеш без дъх. Веднъж докато стигнете до там и втори път при вида на обителта. Изкачването до върха е приключение както пеша по пътеката, така и с подходящ автомобил, защото почти вертикално се преодоляват 1200 метра над морското ниво.


И макар този манастир да е опожоряван мнаго пъти и огнени езици да са му нанасяли тежки вреди, то и сега във вида на възстановяването му, което продължава доста години, той е повече от импозантен. За обителта се грижи само един монах. Игуменът му е в друг манастир, а отец Калист посреща и изпраща гостите. Изключително гостоприемен и сладкодумен, той разказва историята на манастира и плановете ма възстановяването му в пълното му великолепие. Моли да приберем фотоапаратите в старинния храм и ни предупреждава, че няма да е добре снимки от него да се появят в интернет, но затова пък позира за снимка на фона на величествената гледка. Не ми стигат думите на обикновен монах да ви разкажа колко е велик този манастир, подхваща приказката той. Предполага се, че манастирът е основан в края на 13 век или началото на 14 век, но е възможно това да е станало още през 12 век.


В надпис над западната му врата е споменат управлявалият по това време император Михаил IX Палеолог, а е известно също, че крал Стефан Милутин е правил дарения на манастира. По времето на сръбския крал Стефан Душан манастирът Трескавец притежава множество недвижими имоти, метоси, църкви и над 20 селища.

Традиция било на Димитровден там се прави голям панаир, който също носел значителни приходи на обителта. След 1852 година манастирът е управляван от българската църковно-училищна община в Прилеп. През 1866 година той е почти изцяло унищожен от пожар и през следващите 5 години е построен отново с дарения от прилепските еснафи и някои от селата в областта от игумена Христо Поптрайков от Долгаец и епитроп Никола Бутлев от Прилеп.През този период там функционира училище за свещеници. През 1911 година османските власти отнемат манастира от прилепската община и го предават на съседните сърбомански села, а владиката Герасим Пелагонийски унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира.


Стенописите в старата манастирска църква са от различни периоди. Най-старите са от от 15-ти век и пресъздават евангелски сцени и илюстрации от житията на светиите като започват на лявата стена и продължават на дясната. Ктиторските портрети, които се намират на източната стена в южната веранда, са рисувани през втората половина на XIV век. Реставратори са правили проби и в малки карета по отделни фрески са изчисти иконописта. Ще бъде достатъчно само да се почисти и после да се консервира, обяснява ни о. Калист.

По-нататък са стенописите, създадени в края на 15-ти век, където фигури на светците са в цял ръсти естествена големина. Те са облечени като благородници и имат красиви шапки на главите. Впечатляващи са и фреските, създадени от ръцете на майстори от Крушевската иконописна школа от 19-ти век.



Манастирът в Трескавец разполага и с други ценни предмети, сред които са двокрилната врата и царските двери от 16-ти век, кръстът Космитос от 17-ти век, красива певницата, многобройни целувателни икони за празниците, иконите на апостолите от 17-ти и 18-ти век. На териториторитята на манастира археолози са намерили и мраморни антични плочки от 3-ти век пр. Хр., посветени на Аполон и Артемида, което подсказва, че на това място е имало светилище още преди да се появи православната обител.

Заради голямото религиозно и културно значение на манастира Трескавец хората са създали една легенда за появата на името му. В нея се разказва, че на празника на Успението на Пресвета Богородица жители на Прилеп и Варош били събрани в църквата да го почетат светия ден. Докато всички отправяли обща молитва към Богородица по време на службата, силен трясък ударил манастира. На сутринта по-смелите мъже , добре въоръжени, отишли да видят какво чудо е станало там. Когато влезли в манастира, мъжете видели звяр, убит върху костите на монасите. След това събитие жителите на околните селища ремонтират манастира и той отново оживява. Оттогава този манастир е наречен Трескавец заради чутият надалеч силен трясък. но това е само една от многобройните легенди, които този път ще останат неразказани. Например, според твърдение на известния историк проф. Васил Златарски, който посетил манастира през 1916 г. тъкмо в тази обител се венчал някога покръстителят на българите свети цар Борис.

В своята история манастирът Трескавец поне три пъти е бил опожаряван. През 1867 г. изгорели само конаците. На 9 януари 1990 г. те отново били опожарени, но с дарения били възстановени в автентичния им вид. Особено тежък бил пожарът на 4 февруари 2013 година, когато поради дефект на греалка конаците отново изгорели напълно и сега се възстановяват. Надеждите са ремонтът да приключи идната година.


Най-много хора идват на това свято и дивно място на празниците Голяма и Малка Богородица, както народът нарича дните на Успението и Рождеството на Божията Майка. Но и през другото време на годината тук идват много хора, в това число и от чужбина. И всеки, който реши да се изкачи до Трескавец на Златовръх ще усети благодатта на това място, дължаща се и на молитвите на хилядите монаси, които през вековете са го обитавали за своя монашески подвиг. Богата история я пазят като страж застиналите като във вечен сън два каменни сфинкса край обителта.

21 ноември 2017

Руски попове проповядват с рок

Дуетът "Братци" на протойереите Вадим и Константин Качалови създава авторски духовни песни и прави концерти с проповед


На V международен фестивал на православната авторска песен през 2009 г. в град Орел участва необичаен дует. Той е съставен от двамата братя протойереи Вадим и Константин Качалови, действащи клирици в Руската православна църква. На този фестивал, в категория "Дуети" те печелят първо място с песента си "Дивен е Бог със Своите светии". След фестивала "Братци" получават покана от продуцента на провеждащия се в Санкт Петербург фестивал, посветен на св. Александър Невски и стават негови лауреати. Със своите авторски духовни песни двамата рокаджии в раса са носители и на гран-при от фестивала "Ковчег" във Воронеж и на много други отличия.
Най-голямата награда за тях със сигурност е любовта на публиката им, която приема без резерви пеещите рок духовници. Във времето на интернет всеки изкушен може да се порадва на изпълненията им, стига да напише в търсачката "Дует Братцы". В платформата за споделяне youtube има много клипове с техните песни, участия и концерти.


Гледката е доста необичайна. Двама на вид съвсем еднакви свещеници, облечени в пълната си свещеническа униформа, свирят на китари и пеят в ритъма на рока. Няма как това да не привлече внимание и да не предизвика интерес. Всъщност това е дуетът "Братци" на протойереите Вадим и Константин Качалови. Те са братя близнаци, родени на 17 мая 1968 г. в селището Ракитное, Белгородска област в Русия. Учили в местното училище и участвали в музикални групи. Служили в армията.


След военната служба свирили в няколко рок групи, участвали в рок фестивали.


През 1991 г. завършили Орловския филиал на Московския държавен културен институт.


Като студенти пишели песни и участвали в различни музикални проекти. Кръщение приели в зряла възраст в църквата "Св. Николай" в родното си Ракитное през 1992 г. Там те започнали да пеят в хор. Едва след това в семинарията в Белгород получават духовно образование.

Според признанието на самите духовници-музиканти 12 години след кръщението си двамата не пипали китарите и не могли да измислят нито една песен. Но в един прекрасен ден всичко се променило и се появила първата им песен, която нарекли "Далече ли, близо ли". Братята продължили да съчиняват песни и получавайки благословение от Белгородския и Староосколски митрополита Йоан, започнали да правят концерти.


И двамата са действащи духовници в Белгородска митрополия на РПЦ, но о. Вадим е в Губинска епархия, и о. Константин - Белгородска.

Протойерей Вадим е ръкоположен за свещеник през 1996 г. В сан протойерей е възведен през 2009 г. Дълго време и до момента е настоятел на храм, посветен на Казанската икона на Богородица в село Вязовое. Освен това през 2014 г. е назначен за настоятел и на храм "Покров Богородичен" в белгородското Старо село. След това му е възложено предстоятелството на още две черкви в района.

Протойерей Константин станал свещеник почти едновременно с близнака си. Назначен е да служи в храма "Св. Николай Чудотворец" в родното им селище. От 1998 г. е председател на храм "Възкресение Христово" в селището Октомврийско. През 2003 г. е осветен храм, възстановен от о. Константин. И той е протойерей от 2009 г. Семеен е, с две деца.
Името на създадения от тях дует "БраТцы" е съставно от думите братя и отци. Автор на текстовете основно е о. Константин, който свири на бас китара. Отец Вадим съчинява музиката и свири на акустична китара.



С това се ограничава малкото налична в интернет информация за двамата забележителни батюшки-близнаци, талантливи музиканти и прекрасни хора. Те са уникални и самобитни. От песните им струи любов, а това означава Бог. Творбите им учат на безгранична доброта и търпение.

Дуетът редовно прави концерти, участва в конкурси и международни фестивали и обикновено печели първите места. Включва се и в различни проекти в мрежата.
Истински празник на православието е техен концерт-проповед в Стокхолм, където ги съпровожда и техният духовен старец о. Илиодор (Гайриянц), монах в манастира Оптина пустиня.

На него е посветена и песента им "Авва".

На Александро-Невския фестивал в Санкт Петербург песента им "Дивен е Бог със Своите светии" поразила публиката със своята красота, духовност и несравнимост спрямо другите представени творби. С тази песен те се представили и на VIII Международен фестивал на православната авторска песен и журито я избрало за финална, а с дуетът запели всички лауреати и зрители. Тогава те представили и своята песен "Патриарх", създадена в памет на патриарха Алексий II. По-късно дуетът участва и два мисионерски концерта - в детски лагер на Ладожкото езеро и на параход по Нева, пътувал към мястото на историческата Невска битка. Впечатляващ е клипът на песента им „Ламбадка“, посветена на монашеството.

Отзивите за дуета в мрежата са в суперлативи. Почитателите им казват, че техните песни са православен рок, различен от този, който сме свикнали да слушаме, защото е задълбочен и преживян. Разбира се, има православни, които не одобряват музикалните им изяви, но това са хора, крайни във вярата си. Всеки, който ги чуе, ще се убеди, че те са отлични музиканти, възхваляващи Господ със своите забележителни песни. Всеки запознат с творчеството на "Братци" ще признае, че песните им са изпълнени с гореща вяра и любов към Бога и ближните. Братята носят и своя кръст на свещеници и сигурно затова и заради искреността в общуването и млади, и стари внимават в думите за Истината в песните им.


19 октомври 2017

Перник празнува св. Иван Рилски повече от век


През 1994 г. Общинският съвет в Перник взема решение градът да има свой празник и това да е денят, когато Църквата почита св. Иван Рилски. Всъщност преподобният Рилски Пустиножител и Чудотворец се почита три пъти в годината. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите му от Търново в Рилската обител през 1496 г. На 18 август е успението на св. Иван, представил се пред Господа през 946 г., но най-големият му празник е на 19 октомври. Преди смяната на църковния календар празникът бил на 1 ноември, когато се отбелязва и Денят на будителите, а св. Иван Рилски е и първият будител на българите.


В Перник този ден бил голям празник още от 1903 г. , когато управата на Мини Перник, със съгласието на тогавашното Министерство на търговията утвърждава светеца от Рила за небесен покровител на миньорите. И от тогава насетне, в продължение на повече от 40 години този ден е не само празник на Мината и миньорите в цялата страна, но и събор на Перник.


Всяка година миньорският празник е велико преживяване. тържествата започват още предната вечер, когато пред Минната дирекция се прави тържествена заря. Първо с камбанен звън се почитат имената на загинали при изпълнение на служебния дълг миньори, а след това се отличават най-добрите и дългогодишни работници и служители. Обичайно те получавали часовници. В най-добрите години на мината те били даже с позлата. През 1943 г. , например, когато мините честват своя патрон по-скромно защото е обявен траур заради смъртта на цар Борис III, с часовници са наградени 79 работници и 23-ма щатни служители.


На другата сутрин градът се пълни с народ. Хора са по главната и съседните по-малки улици, по алеите и дворовете. пълно е и сдвуколки на идващите от съседните села. Жените са с нови дрехи - гражданките с тоалети по парижки журнали, а граовките от селата - с празничните си носии.
Сред децата най-голям възторг буди голямата бяла палатка на цирк "Добрич". Между таванските етажи на най-високите здания на главната улица на популярната банка и кооперация „Съгласие“ е опънато въже и по него един циркаджия не само ходи, но и пържи яйца и похапва от тях.
Хлапетата с възторг обикалят и наредените до цирка по-малки палатки с всевъзможни сувенири, статуи, картини, часовници, фенерчета, щандове с локуми, шоколади и халва.

"На ливадата до гимназията още от сутринта се виеше хоро под звуците на "Ой Димитро ле, русокосо момиче", изпълнявано от Цветко Кърнаджията и Курте цигуларя, заглушавани от тъпана, който се чуваше из целия град." е записал в спомените си стар перничанин, който в ония години е бил част от босоногата армия на децата от Селото, както и до днес понякога в старите пернишки фамилии наричат квартала, където някога под крепостния хълм е било старото село Перник, споменато като Периг в народното житие на св. Иван Рилски от началото на 12-ти век.



Импозантното здание на Минната дирекция е в горния край на главната улица, а току пред нея е и Минната черква която също е под покровителството на св. Иван. Още в 8 часа в нея е започнала празничната света Литургия , посветена на светията. там начело с минното знаме е представителна група миньори от "Старите рудници", там са ученици он минното училище, и граждани. Малко по-късно пред Минната дирекция се подреждат представителните блокове и начело с минната музика тръгват на парад. Миньорите също са в парадна униформа, която Мината шиела за тях специално за празника в шивачницата на Чолето, с главен майстор Станко Тодоров, който при народната власт ще стане министър-председател. На балкона са официалните лица и дошлите с влак от София гости. "Всички тия хора си приличаха с техните отпуснати лица, високи чела и оредяли коси, които контрастрираха на свежите и хубаво вързани връзки. Всичките бяха в тъмни костюми, а по леко наедрялата им талия висяха сребърните верижки на часовниците им. Всички бяха положили ръце на бедрата, грижливо оправяйки ръбовете на панталоните си", разказва очевидец на тези събития.

В ония години микрофони е нямало, затова общата тълпа, дошла да чуе словото на управляващите притихвала щом кметът на града се изправи. "Граждани на Перник, драги миньори! Позволете ми най-напред, на този велик празник да отдам справедливост на правителството и на нашия любим цар, който управлява така мъдро. Мина времето, когато партизански раздори окървяваха нашите улици, нашите домове. Днес в нашето хубаво отечество се строят нови пътища, производителните центрове разширяват дейността си, укрепналата религия се усмихва на всички сърца. България най-сетне си отдъхва...", нареждал кметът Петър Файтонджиев. Всички на площада слушали внимателно, а управниците на балкона клатели глави в знак на одобрение.


След това думата взема директорът на мината, а от създаването на предприятието през 1891 г. тази длъжност винаги се заема от високо интелигентни и много образовани хора. "Драги граждани, драги миньори. Где ще намерим повече патриотизъм, повече преданост на общото дело, от това на миньорите. Кой се труди ден и нощ с риск на живота си под земята, за да задоволи нуждите на страната от въглища? Кай отоплява домовете ни, кой доставя гориво за влаковете, за индустрията? На зарята снощи вие чухте имената на тези, които отдадоха живота си, изпълнявайки своя миньорски дълг. Днес ние се прекланяме с дълбока признателност за тяхната саможертва. Това са нашите герои. Но ние имаме и живи герои. В признание на техните заслуги ръководството на мината ги награждава със златни часовници...", казвал директорът. Когато ентусиазираните викове на одобрение стихвали, директорът започвал да чете дългия списък на наградените. Той не говорил за политика, но пък личало как "върху мощните криле на родното минно дело и техника се носи несъкрушимия български дух". Всяка година за празника в празничния брой на вестник "Пернишки миньор" - единствен минно-стопански вестник в България по това време, е публикувано и приветствие Вишсокопреосвещения софийски митрополит Стефан. Всеки път той отправял към миньорите своите пастирски думи на благословение като припомнял девиза на пернишката мина "Бог в помощ" , който служел и за ежедневен поздрав между миньорите.



И докато с речи се изреждали и по-дребни чиновници, събралите са на площада хора постепенно оредявали. Всички отивали към футболното игрище, където от тесни дъски били сковани пейки и маси, на които сядали работниците със своите семейства. там имало специални места за помощниците на началниците на служби и младши инженерите, докато началниците отивали на празничен официален обяд в минния театър. Почерпката била изцяло за сметка на мината, а после народът отивал да разглежда изложените по сергиите стоки. мъжете пълнели кръчмите, откъдето се чували веселите песни на Кольо Циганина. В направения от мината парк след обяд свирела Минната музика, която към 1927 година има и джазова секция, имало народни танци и весели игри.

Всяка разлика с действителни лица, събития и ценности не е случайна.

Мината създала Перник


През 1925 г. е приет закон, който дава автономия на Мини Перник. Законът урежда и привилегия за общината в Перник, като определя в нейната хазна да влизат по 2 лева от всеки тон експедирани въглища. Градът е в разцвет, защото мината прави модерни жилища за работниците, прокарва водопровод и канализация, павира улиците, строи училища и детски градини, болница, игрище, плувен басейн, сграда за кино и театър, прави парк. За празника на миньорите през 1938 г. са осветени новопостроени сгради на жилища на работници- бекяри, работилници за машинно-електротехническото отделение, Минното училище. Една година по-рано управлението на Мини Перник увековечава делото на пернишкия миньор с паметник-чешма. Фигурата е дело на скулптора Михаил Михайлов. О светена на минния празник, когато е открит и водопровод от Витоша до Перник, за който Мината е платила 22 милиона лева. Емблематичният за Перник миньор тази година има юбилей - става на 80 години.
А когато миньорите със свои средства поистроили самолета "Миньор" и го подарили на българската армия, над Перник имало и въздушен парад.